Популярни авточасти

Практически всички съвременни леки автомобили са с независимо предно окачване. Независимото окачване осигурява автономно отклонение на колелата на предния мост при преминаване през неравности или при маневриране на автомобила. По този начин се осигурява повишен комфорт при пътуване, по-висока маневреност и управляемост, подобрено сцепление на колелата с пътя, а от там и повишена безопасност за шофьора и пътниците при пътуване.

Тегличът е специален механизъм, който се използва за свързване на автомобила с ремарке или друг вид товар като каравана или фургон и тегленето им. На голяма част от моделите автомобили такова устройство е монтирано фабрично (най-често като опция), а ако то не е заложено в конкретното превозно средство, може да бъде добавено допълнително. Тегличът се монтира на шасито на автомобила и осигурява равномерно разпределение на натоварването, което се създава от инерционните сили и масата на ремаркето.

Главини за колело са предназначени за закрепване на колелата на автомобила. За целта те са снабдени с резбови отвори за болтове или шпилки за гайки. Главините на водещите (двигателните) мостове освен това предават въртящия момент от полуосите към колелата. Към главините се закрепват спирачните дискове или барабани, като изключение от това правило правят някои от автомобилите с окачване тип „Де Дион“. Т.е. главините участват и в процеса на спиране, предавайки спирачния момент от диска или барабана към колелото.

Още от 50-те години на миналия век в кормилното управление на леките автомобили бе внедрен т.нар. сервоусилвател на волана. Тази система намалява усилието необходимо за завъртане на управляемите колела, респективно на волана. По този начин се повишава комфорта на автомобила, неговата управляемост и безопасността на шофиране. В същността си, сервоусилвателят представлява една хидравлична следяща система, включена по обратима схема. Обичайно системата се състои от хидравлична помпа, резервоар за хидравлично масло, кормилна рейка, маркучи, а понякога е предвиден и радиатор.

Още от самото начало на развитието на буталните двигатели става ясно, че един от начините за повишаване на мощността им е принудителното пълнене с въздух. По този начин в цилиндрите се вкарва въздух с по-висока плътност, следователно по-голяма маса. Търсейки стехиометричната горивна смес, става ясно, че по-голямата маса въздух изисква подаването на по-голямо количество гориво. По този начин, при еднакъв работен обем, двигателят, при зададени обороти, разполага с по-висок въртящ момент, т.е. има по-голяма мощност. Това неминуемо води до намаляване на относителния разход на гориво.

Европейските стандарти за изгорели газове задават допустими стойности на вредните вещества в отработените газове на моторните превозни средства, предлагани в Европейския съюз, Европейската икономическа зона и Обединеното кралство.За да се впишат в тези сурови норми, автомобилните производители внедряват нови авангардни технологии. Едно такова решение, приложено на автомобилите с дизелови двигатели, е DPF – Diesel Particulate Filter – Филтър за твърди частици.

Автомобилните катализатори все още се приемат у нас за нещо ново и модерно. Но всъщност първите катализатори за коли или каталитични конвертори, както е правилното им наименование, са произведени в края на 19-ти век, през 50-те години на 20-ти век са патентовани от французина Южен Удри, а от 70-те години на миналия век стават задължителни за автомобилите, продавани в САЩ.

Работата на буталните двигатели с вътрешно горене се основава на използването на химичната енергия на горивото, чрез изгарянето му в цилиндрите на двигателя. Това гориво може да бъде нафта, керосин, бензин, пропан-бутан, метан, водород и т.н. Всеки вид гориво се нуждае от различно количество кислород, съответно въздух, за да изгори напълно.

Названието „бутален двигател“ говори достатъчно за ролята на буталата при този тип мотори. Всъщност, буталото не изпълнява предназначението си само, а работи с няколко други детайла, които съставят т.нар. „бутална група“. Буталната група се състои от бутало на кола и бутални пръстени, които е прието да се наричат сегменти. Буталото е разположено в цилиндъра на двигателя.

Днешните бензинови автомобилни двигатели отдавна не използват класическите карбуратори. Най-широко се използват системите за впръскване на гориво – моно инжекцион и многоточков (пълен) инжекцион.

Правилната и ефективна работа на горивните инжектори изисква сравнително високо налягане на горивото – от порядъка на 3 атмосфери, и висок разполагаем дебит, подаван от помпата.

Много елегантен начин за едновременно покриване и на двете изисквания е използването на горивна помпа, задвижвана от електродвигател.